В момент, в който се търси някакъв медикамент срещу COVID-19 (коронавирус) Светът си припомни едно забравено вещество, което е било спътник на всички пътешественици и колонизатори през 19-ти и 20-ти век. Историята на хинина е тясно свързана с Историята на Европа и на Европейските Империи, дори има историци, които твърдят, че без хинин като медикамент за лечение на малария, колонизацията на Африка и на Далечния Изток би била невъзможна.

Веществото хинин (Quinine) е екстракт от кората на хининовото дърво характерно за района на Андите в Южна Америка.

Кора на хининово дърво, естествена суровина за добиване на Хинин (Quinine)

Испански монаси от Ордена на Йезуитите, които съпровождат испанските конквистадори виждат, че хората от племето Кечуа (Quechua), които населяват териториите на днешните Перу, Боливия и Еквадор, използват извлек от кората на дървото за лечение на мускулни болки и треска. Те за пръв път го използват за лечението на малария сред европейци, а по-късно пренасят кора от хининово дърво в Европа. Първоначално кората от хининово дърво се изсушавала и стривала на прах, който се добавял към вино или сладка вода за да се намали усещането от горчивина.

През 1820 година френските учени Пиер Палетие и Йозеф Кавенту (Pierre Pelletier, Joseph Caventou) откриват начин да извличат хинин от кората на хининовото дърво. Това откритие идва в момент, в който Европейските Империи започват експанзия в райони с широко разпространение на малария като Централна и Южна Африка, Далечния изток и Тихия океан. В този момент Европейските империи имат нужда от колкото се може повече кора от хининово дърво, за да произвеждат лекарство за своите войници и администрация в районите, в които върлува малария. Току-що обявилите независимост от Испания нови южно-американски републики Перу, Еквадор, Колумбия и Боливия започват да задоволяват това търсене.

Герб на Република Перу, в горният десен квадрант на щита е изобразено Хининово дърво.

Осъзнавайки стратегическата важност на тази суровина, тези държави спазват стриктно забрана за износ на семена и млади растения, пазейки монопола за износ само на кората на дървото. Хининовото дърво става толкова ценен вид, че Франция, Великобритания и Холандия пращат нелегални експедиции, които контрабандно да изнесат семена и млади фиданки от растението с цел култивирането му в колониалните им плантации. За Великобритания успех донасят Clements Markham, Richard Spruce, и Robert Cross, които успяват да изнесат семена и фиданки от сортове с различно качество.

Контрабандно изнесените семена и фиданки първоначално трябва да се селектират и развият. За тази цел през 1841 година във Великобритания се създава администрацията на Кралските ботанически градини – Кю (Royal Botanic Gardens, Kew). В последствие стотици градини ще бъдат създадени из цялата Британска империя.

През 1865-та година Чарлс Леджър успява контрабандно да пренесе през границата между Перу и Боливия семена от сорт хининово дърво съдържащ изключителните 10% хинин в екстракта. В Лондон не са особено впечатлени на фона на вече успешните контрабандни акции и не проявяват интерес. Така семената са предложени и закупени от Холандското правителство, което организира плантация на остров Ява (днес част от Индонезия). Този сорт хининово дърво е наречен Cinchona ledgeriana в чест на Charles Ledger и в последствие формира голяма част от световното производство.

Шишенце с екстракт на Хинин(Quinine)

През 1870 е създадена компанията “Schweppes Indian Tonic Water“, която започва производството на познатата ни и днес напитка, като основна съставка е хининовия екстракт. Напитката се разпростира навред в Британската империя с цел превенция на малария. По това време британците започват да смесват тоника съдържащ хинин с чист джин с цел да омекотят горчивината на хинина. Така е изобретен миксът “Джин и Тоник”.

Джин и тоник – течно здраве(буквален превод на слогана)

Този сорт хининово дърво наред с други фактори като ефективната работа на холандската администрация и учените ботаници довежда до ситуация, при която се получава свръхпроизводство на хинин и холандците започват да свалят цените. Това довежда до фалита на британските плантации концентрирани основно в района на Nilgiri в Южна Индия, близо до ботаническата градина Ootacamund. Британските плантатори в Южна Индия са разорени и масово изоставят отглеждането на хининово дърво и минават на други култури. Така в края на 1880 г. холандските плантации в Ява се оказват основният производител на кора от хининово дърво в целия Свят.

Завръщане от Изток – картичка на Френската армия, рекламираща използването на хинин и мрежа против комари за превенция на малария.

В годините до 1913-та Европейските производители на хинин водят политика на потискане на изкупните цени на кора от хининово дърво, при високи цени на крайния продукт – самият хинин. Това довежда до ответна реакция от страна на Холандското правителство и плантаторите на остров Ява, в резултат на което е създаден първият в Света фармацевтичен картел, който стабилизира цените, на които плантаторите продават суровината. Първата Световна война допълнително повишава търсенето на хинин за войниците на фронта.

Британски войници(ирландци) на Солунския фронт приемат дневна доза хинин.
Съшите войници патрулират по течението на река Струма(1917-та), посочена от автора като “заразена с малария”.

Този съюз просъществува до 1942 година, когато Японските войски превземат остров Ява и прекъсват доставките за Европа и САЩ. Това довежда до абсолютен дефицит на хининови медикаменти за Съюзническите войски. САЩ дори организират отчаяна експедиция в Андите в търсене на суровината. Този внезапен дефицит довежда до натиск спрямо химичната и фармацевтична индустрия да открие начин за синтезиране на хинин.

Плантация с Хининово дърво на остров Ява по време на холандската колонизация

Дотук вече трябва да е ясно за колко важен медикамент става въпрос, а ето и един рекламен постер на лекарство базирано на хинин за лечение на настинка и грип, който днес изглежда особено актуален:

Сменяме рязко посоката и времето: България, 1950-те. Държавното фармацевтично обединение ДСО “Фармахим” започва масово производство на медикамент “Аналгин-Хинин”. Основните съставки са: 200 мг Натриев метамизол и 50 мг Хининов хидрохлорид. Медикаментът става масов не просто в България, а в целият Източен блок. България изнася “Аналгин – Хинин” за Източния блок, за Западна Европа, дори за Далечния Изток – Виетнам.

Аналгин – хинин предназначен за руския пазар

Към момента на пазара няма Тоник, включително този на “Швепс”, който да съдържа хинин или съдържанието на хинин е нищожно поради регулации на Европейския съюз, а “Аналгин – Хинин” се произвежда от Софарма само за руския пазар. За Българският пазар е предназначен “Аналгин Хин” който, също както Тоник-а съдържа нищожни количества хинин.

Author

Write A Comment